Първи март е древен български празник, с тази дата се

 Първи март е античен български празник, с тази дата се свързва началото на пролетно-летния сезон. Обичаите на този ден са свързани със стопанката на къщата и съживяването на природата след тежката зима.

Мартеницата - най-българският знак

 Според етнографските проучвания първите мартеници, предопределени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани единствено от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към аления конец стартира да се усуква и бял. Носенето на мартеницата има магическа мощ. Според преданието, мартеницата носи здраве, благополучие и дългоденствие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла мощ, наричана " проклетия ", която също се събуждала напролет, а в националните вярвания първи март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата мощ да защищава от " лошотията " и най-много от заболявания и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък. На идващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея под камъка. Затова и мартеницата е известна също като гадалушка.

 Мартеницата се създава, като се увиват в едно бял и червен конец - знаци на женското и мъжкото начало в българските обичаи. Свързването на двата конеца значи възникване на нов живот. Един от най-характерните типове мартеница е мъжка и женска дрънкулка, съединени с усукани бял и червен конец и носещи старинните български имена Пижо и Пенда. Мартениците се смъкват, чак когато се види първият щъркел или лястовица и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък. На идващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея. Затова и мартеницата е известна също като гадалушка.

 В националния мироглед Баба Марта е митологична персонификация на самия месец и на пролетта. Според преданието тя е сестра на Голям Сечко и на Малък Сечко (Януари и Февруари) и постоянно е люта, тъй като двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят даже да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта би трябвало да се омилостиви, тъй като настроението й оказва мощно въздействие върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, само че ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето. Пак съгласно поверието на първи март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с алена кърпа и обута в червени чорапи.

Какво символизират спомагателните детайли на мартениците?

 Има вярвания за възникването на мартеницата, които го свързват с хан Аспарух и годината на основаването на българската страна след пресичането на Дунава. Според едно от преданията, когато прабългарите достигнали Дунавската низина, те били омагьосани от мястото и решили да се открият тук. След оповестяването на новооснованата страна ханът изискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се възпламени със клонче пресъхнал копър, само че българите не намерили подобен в близост. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината оцветен в алено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на татко им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който схванала за усложнението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се закачило за стръкче и кръвта обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня съгласно традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на първи март българите окичват околните си с извит бяло-червен конец.

Легенда за мартеницата

 Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат постоянно дружно, с цел да не могат врагове да ги атакуван и поробят. Минало се време ханът умрял. Тогава хазарите нападнали прабългарите и завладели дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен държател. Само по този начин щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били сложени пред мъчно тестване.

 Най-големият наследник Баян признал хазарското господство и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на остарелия хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята скрито се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина до момента в който намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената госпожица и Баян в ръцете на злия Ашина.

 Не след дълго при Хуба дохвърчал гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от неприятния хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да създадат. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели по какъв начин да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба го вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, само че в този миг се появили преследвачи от хунското племе, които почнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, поруменял от кръвта му. В този миг на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите бойци. Хуните като го видели побягнали.

Мартеницата - хубавичко нишка, която свързва българите

 Аспарух оказал помощ на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите бойци. Взел конеца от Баян и белия му край го завързал с аления. Закичил всеки един от своите войни с парченце от този заветен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на татко си и по този начин са заплатили с кръвта си своето разцепление. Заръчал червено-белият конец в никакъв случай да не се раздира, тъй като тази окървавена нишка вечно ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, наслада и триумф.

Инфо: www.bulgarian-folklore.com